(За съкровената молитва)
С всичките си мои кости и от все сърце Ти принасям служба, достойна за Теб, докато душата ми скланя глава до земи. О, всеславни Боже, който живееш в неразгадаемо мълчание! В името на моето обновление, Ти си построил на земята скиния на любовта, място за почивка на Твоята воля, храм от плът, построен с помощта на свети елей, който превишава всяко светилище. Ти го изпълни със Своята святост, та в него да се извършва цялото служение, и поклонението на вечните Ипостаси на Твоята Троица си указал в него, и разкри световете, които Си сътворил по Твоята благодат, неизказаната тайна и сила, която не може да бъде почувствана или разпозната от чувствата на Твоите създания, които са дошли в битието. Пред нея ангелските същества потънали в мълчание от учудване пред облака на тази вечна тайна и потока слава, изтичащ от удивление, защото в полето на мълчанието ѝ се покланят всички мислещи, като се освещават и стават достойни за Теб.
В подножието на краката Ти се подлагам и се подчинявам на святата Ти десница, която ме сътвори и ме направи човек, който Те познава. Но съгреших и извърших зло пред себе си и пред Тебе, оставяйки святата беседа с Тебе и отдавайки дните си на разговори с похотите. Умолявам те, Господи, не ме обвинявай за греховете на моята младост, незнанието в старостта ми и слабостта на моята природа, която ме победи и ме удави в размисли за омразни неща. Обърни сърцето ми към Теб, та от натрапчивото лутане на похотите, да заживее в мен най-съкровената светлина. Твоите благодеяния към мен през всички времена са предвиждали всяка моя воля към добро и готовност на сърцето ми към добродетели. Никога не сдържаш грижите Си за мен, за да изпиташ свободна ми воля, напротив, както баща се грижи за малкия си син, така и твоята грижа ме съпътстваше, Твоята отеческа благодат посети моята немощ и не гледаше да изпитваш моята воля, защото Ти ме познаваш отвека — Ти знаеше, че аз по-зле от младенец, знам къде отивам.
Умолявам Те, Боже, изпрати помощ от най-високите Ти небеса, и отстрани от сърцето ми всяко зло действие и всяко плътско желание. Не ме лишавай, Господи, от Твоята защита, за да не ме намери врага ми и ме смачка, както му се иска, и да не ме смаже напълно. Защото Ти си Този, който дава покаяние и плачещо сърце на разкаялият се грешник, така че, благодарение на утешението от плача и от дара на сълзите, освобождаваш сърцето му от тежестта на греха, който лежи върху му.
На вратата на Твоето състрадание хлопам, Господи, изпрати помощ на разпръснатите пориви, отровени от множество страсти и силата на тъмнината. Възбуди в мен страдание от гледката на раните ми, дори да не отговаря на силата на греховете ми, защото ако получа осъзнаване степента на моите грехове, Господи, душата ми няма да понесе горчивата болка от тях. Помогни на слабите ми пориви към истинско покаяние, и да получа облегчение от бремето на греховете чрез това страдание, което е Твой дар, защото без силата на Твоята благодат, аз съм напълно неспособен дори да вляза вътре в себе си и да познавам греховете си, така че когато ги видя, да мога да утихна от изобилието на разсеяността ми.
О, име Иисусово, ключ към всички дарове, отвори ми вратата, за да вляза в Твоята съкровищница и да те похваля от все сърце за Твоите милости, които бяха върху мен в края на времената, защото Ти дойде и ме обнови със знания за новата ера.
Възхвалявам Твоята свята природа, Господи, защото ти направи моята природа светилище на Твоите съкровища и кивот с Твоите тайни, място на Твоето обитаване и свещен храм на Твоето Божество — храм на Този, който държи скиптъра на Твоето Царство, Който управлява всички съществуващи, Който е ковчег на вечната Твоя слава. Обнова на служещите Ти огнени чинове. Път към познаването Ти. Врата към дома на Твоите видения, съвкупност от Твоята сила и голяма мъдрост — Иисус Христос, Единородният от Твоята утроба и „остатъкът”, събран от Твоето творение — както на видимото, така и на умопостижното.
О Тайно, възвишена отвъд границите на словото и мълчанието, като се въчеловечи за да ни обновиш чрез доброволно съединение с плътта, открий ми пътят, по който бих се издигнал до Твоите тайни, като вървя по ясния път на безмълвието от помислите на този свят. Събери умът ми в мълчаливи молитви, и да замлъкнат в мен блуждаещите помисли, благодарение на този просветителен разговор на молитва и удивление, изпълнен с тайни.
Към Престола на Твоето величие се обръщам, Господи мой, аз, който съм прах и пепел и изметът на човечеството. Хиляди хиляди ангели и безброй легиони серафими с огнени възхвали и свети движения Ти принасят духовна служба с най-съкровената си природата — на Теб, Светото Естество, скрито от чувствата и знанията на всяко същество, защото с твоята помощ, Господи, ти си близо до всички по всяко време на нещастие, и навреме и в неправилния момент Твоята врата е отворена за прошенията на всички. Ти не се гнусиш от грешниците и величието Ти не се отвръща от душите, изцапани с всякакви грехове, но извличаш всеки от безкрайни злини — също и аз, Господи, напълно осквернен, който си удостоил да падна по лице пред Теб, така че смея да изрека Твоето свято име чрез устата ми, въпреки че съм съсъд на всякаква нечистота, недостоен да бъда сред потомците на Адам. Дай ми, Господи, да бъда осветен от Твоите хвалебствия и да бъда очистен от спомена за Теб, обнови живота ми чрез промяна на мислите, и благотворните помисли, които Ти, с Твоята благодат, възбуждаш в мен. Бъди пътеводител за моя разум в размишлението си за Теб, и ми помогни да забравя за нещата, които ме отклоняват от истинския път чрез обновяването на разума, който Ти предизвикваш в мен. Събуди в мен такива молби, които принасят полза поради съгласието на моята воля с Твоята воля, защото Ти си Този, който дава молитвите на молещите се. Укрепи в мен една воля, която гледа в Теб по всяко време, и помисъл, който никога не би отслабнал в надеждата в Теб, чрез постоянното умиране заради Теб. Дарувай ми, Господи, да не Ти се моля с нечувствителни думи на устата ми, но да се хвърля на земята в най-съкровено смирение на сърцето и покаянието на разума.
О Боже, благодарение на Твоето търпение към греховете ми, Ти ми даваш живот на този свят, не ме лишавай от живота в идния свят, който очакват с надежда тези, които сред скърби Те търсят тук.
О Христе, чиято любов раздели светиите от семейство, род и удобни човешки жилища, така че силата на естествените страсти замлъкна в тях пред сладостта на Твоята любов, Господи, дай ми да намразя живота си от любов към Теб, и да стана мъртъв по отношение на всички удоволствия на този свят, и с Твоята сила, Господи, да утихнат бурите, които се запалват в членовете ми; и Твоята любов да ме отделя от света и събеседването с него. Начертай в ума ми един-единствен невидим образ, така че да бъде победено влечението към всякакви сладости на спомените към временния и видим свят.
Прекланям колена пред Твоето величие и падам пред Тебе на земята, Боже, защото Ти ме приведе в битие, когато въобще не съм съществувал, въпреки че не съм Те молил за това. Преди да ме образуваш в утробата, Ти знаеше, че животът ми ще бъде безпорядъчен и отстъпнически, но това не Ти попречи да ме създадеш и да ми дадеш всички права, с които си удостоил човешката природа, въпреки че знаеше предварително за всичките ми пороци. Знаеш за молбите ми, дори преди на мен да ми станат известни, и за молитвите ми, преди да бъдат произнесени пред Теб; дай ми, Боже мой, в този час и онова, което смяташ за необходимо за жалкото ми естество, което се намира в опасност. Знаеш за скърбите на моята душа и в Твоите ръце е нейното изцеление.
О Сило, благодарение на която древните бащи надминаха мощните и страшни атаки на бунтовниците — хора, които, бидейки в човешката природа с многобройните си нужди, бяха подобни на тези без никакви нужди, показвайки на земята прилика с бъдещите реалности. А човешките гробове, пещери и проломи, си направил място на твоя Шехина[1] на твоите откровения към тях. Излей ми в сърцето жарта на техните мисли, та да се укрепя от нея, и да потъпча естественото желание и страх пред противниците, посей в мен знанието на смирението и неудържимо желание да отида направо при Теб. О, Прибежище на слабите, Прав Път на всички заблудени, Място за убежище на уловените в бури, Ти самият съборѝ гордостта на моя противник пред мен, Ти разруши силата на неговите хитрости против мен, Ти унизи превъзнесената му гордост, изглади съкровените Ти пътеки пред моите помисли, бъди ми утеха по време на бедствията ми и пътеводител в мястото на опасност.
О Слънце на истината, благодарение на което праведните видяха себе си и се превърнаха в огледало за поколенията си, отвори в мен вратата за Твоето познание, дарувай ми зорка мисъл, която не се спъва в подводните камъни-грешки, докато не стигна до това светло пристанище, до което са достигнали древните отци, които са Ти угодили с всичките си подвизи.
Освети ме с Твоите тайни, просвети разума ми с познанието за Теб, нека надеждата Ти да засияе в сърцето ми, удостой ме вътрешно да се моля за това. Боже, Отец мой и Господ на моя живот, запали светилника си вътре в мен, постави в мен това, което е Твое, за да забравя за моето. Пробуди в мен силата на удивление от Тебе, така че да надделее над принудата на природата. Събуди в мен видение за Твоите тайни, така че да осъзная какво е вложено в мен в Светото Кръщение. Ти ми даде Пътеводителят: Той да ми покаже Твоята слава по всяко време. Ти за мен си предназначил да бъда светлината и солта на света: да не стана камък за препъване на приятелите ми. След като напуснах света, да не обръщам поглед отново към него и към нещата, които отхвърлих, когато Ти давах обет. Поставѝ приятни юзди върху сърцето ми, така че чувствата ми да не гледат това, което е извън пътищата на Твоите закони. Събери моите пориви за кораба на покаянието, така че да се радвам в него насред морето на живота, докато не стигна до пристанището на Твоята надежда. Чрез спомена за Теб, умът ми да събере мъжество в изкушенията. Чрез сиянието на знанията за Теб да се освети пред мен пътят на тъмнината.
О Боже, удостой ме да разбера тайната на Твоята любов, отразена в Твоето домостроителство, по отношение на чувствения свят, в създаденото от Теб тварно битие и в тайнството на убийството на Твоя Възлюбен!
Създателю наш, Който знаеш за болезнеността на моята природа, Ти сам премахни насилието на врага над мен, Ти изгонѝ надигането на греха от членовете ми, Ти угасѝ жарта му в сърцето ми, простри лечебната Си ръка към победената ми душа, завържи вътрешните ми чувства с оковите на Кръста, умножи в мен пълнотата на любовта към Теб, която идва от познанието на Разпнатия, направи ума ми съсредоточен вътрешно благодарение на най-съкровените тайни, които се съдържат в Кръста, укрепи в мен спомена за смирението на Твоя Възлюбен, умножи в мен удивлението на Твоето домостроителство по отношение на мен.
Боже, още преди да се примириш със света, Ти му даде Единородния Си, а след помирението Ти Му даде престола на Божеството Ти да наследи. Не ме оставяй, лишеният от надежда, да сляза в гроба, и да не се окажа седнал в оковите на мрака на греховете си, като мъртъв за вечността.
Благодарим ти, Боже, за твоя дар за света, защото тварните същества не могат да говорят за неговото богатство. Тъй като и аз съм част от този свят, да не пожаля своята част от благодарността, който съм длъжен да Ти принеса. Затова да Те възхваля и да благодаря на Твоето име. Ти отдаде цялото Си съкровище на света: ако Си дал Единородния от утробата Си и от трона на Твоето Битие за полза на всички, има ли нещо повече, което не Си дал на Твоето творение? Светът беше смесен с Бога и творението със Създателя стана едно! Хвала на Теб за Твоя неразбираем Промисъл! Наистина велика е тази тайна! Слава на Теб за Твоите тайни, които са скрити от нас! Удостой ме, Господи, да вкуся от тази голяма скрита и съкровена тайна, която светът все още не е достоен да знае. Може би Си показал на Твоите светии нещо от нея – на онези, които живеят над света, и които са над плътските движения във всички времена.
Потокът от тайни на Христос, подобно на вълните на океана, се мятат през ума ми. Бих искал, Господи, да млъкна пред тях и да не говоря, но те се оказаха като горящ пламък в сърцето ми, изгаряйки костите ми. Съвестта ми ме осъжда и ми показва греховете ми. Твоята тайна ме зашеметява, но ме принуждава да я гледам. В мълчание тя ми казва: „Не се бави да се приближиш поради страх от греховете си, грешнико, защото именно чрез размишляването върху тях, мръсотията на греха ще бъде премахната от ума ти.“
О, Освободител на нашата природа, развържи ме от скритите връзки, с които са оплетени вътрешните ми членове, и от очевидни препятствия пред външните ми чувства, така че да се втурна да вляза в рая на Твоите тайни и да вкуся от дървото на живота, от което на Адам не му беше разрешено да яде.
Спасителю мой, спаси ме от демоничното прелъстяване! Боже мой, избави ме от разхлабването на съвестта! Надеждо моя, излей в сърцето ми опиянение от надеждата в Тебе! Възкресение и Светлина на всички светове, Иисусе Христе, положи венеца на познанието за Теб върху главата на душата ми! Отвори изведнъж пред мен портите на милостта; Нека лъчите на Твоята благодат светят върху сърцето ми! Бъди водач в краката на моите мисли, докато стигна до Сион, Твоята свята планина! Удостой ме с този свят град, в който светиите влязоха в края на своя път. Създател мой и Надеждо моя, Котва на моя живот сред бури, Служител в моите немощи, Чест в моето безчестие, издигни главата ми, преклонена до земята, не ме предавай на волята на моя противник, не давай възможност на неговото безсрамие. Поставѝ пред него голяма пропаст, за да не застава пред пътя ми и да ме смущава. Дарувай ми в служба на Теб да завърша краткия си и мимолетен живот, да се окажа близо до Тебе в края на дните ми, да бъда в Твоето лозе при залеза на моя живот. Удостой ме с този динарий, който си определил за работниците още преди времето на смъртта ми. По благодат, Господи, а не по делата ми, ме удостой дори в единадесетия час от моя живот, да съм буден в служение на Теб. Нека светът не ме завладява със събеседвания с него, пълни с изкушения, и да не ме затвори в клетката на своите грижи.
О Христе, облечен със светлина като с риза, Който заради мен стоеше гол пред Пилат, облечи ме с Твоята сила, с която Ти си осенил светиите, и благодарение на която те излязоха победители в борбите с този свят. О Господи, Божеството ти да почива в мен и ме води над света, за да пребъдвам с Тебе.
О Христе, на Когото многоочитите херувими не могат да гледат поради славата на Твоето Лице, заради Твоята любов Ти си получил оплюване по Лицето Ти: махни срама от лицето ми, и ми дарувай молитва с отворено лице пред Тебе.
О Христе, Който поради дългът на нашата природа към Бога, отиде в пустинята и победи началника на тъмнината, като му отне победата, на която се бе радвал в продължение на пет хиляди години; накарай го да бяга от мен — този, който през всички векове принуждава човешкия род към грях.
Позорният Кръст, който Си носил заради мен, да бъде за мен мост към това спокойно убежище. Тръненият венецът, с който бе увенчана Главата Ти, да бъде за мен шлем на спасението в горещия ден на битката. Оплюването, прието от Твоето лице, да ме подготви да имам открито лице пред съда на Твоето пришествие. Твоето свято Тяло, което беше оголено на Кръста, да разпъне за мен този свят и неговите похоти чрез любов към Теб. Твоята дреха, за която бе хвърлен жребий, да разкъса на парчета пред очите ми дрехата на тъмнината, в която съм вътрешно облечен. Водата и кръвта, изтекли от Теб, да бъдат за мен книга за освобождение от предишното робство. Твоето Тяло и Твоята Кръв, смесени с тялото ми, да пребъдат в мен като гаранция, че няма да се лиша от постоянното виждане на Теб в това място, което няма предел. Тайнствата на вярата, които съм запазил непокътнати в себе си, дано запазят нещичко славно за мен в онзи ден, когато светът ще се подготвя за срещата на Твоето пришествие, и нека те запълнят липсата на моето подвижничество.
Да бъдат споменати, Господи, на светия Ти олтар в страшния час, когато Твоето Тяло и Твоята Кръв се жертват за спасението на света, всички отци и братя, които са в планините, в пещерите, в долините, в скалите, в суровите и пусти места, които са скрити от света, и само Ти знаеш къде са те — тези, които са умрели и които са все още живи и Ти служат с тяло и душа, О Светий, живеещ в светиите, в които почива Твоето Божество; онези, които са напуснали временния свят и вече са умрели за живота му, защото те излязоха да Те търсят, и Те търсят усърдно сред своите бедствия и страдания. О Царю на всички светове и всички православни отци, които в името на истинната вяра са претърпели изгнание и бедствия от гонителите; онези, които са в манастири, обители, пустини и безлюдни места по целия свят, във всяко населено място и във всякакви местности се грижат да Ти угодят с дела, заради добродетелите, да ги придружава, Господи, Твоята помощ, и да им бъде шлем през всички времена, изпрати им постоянно съкровено утешение и обвържи ума им към Теб във всичките им борби, нека живее силата на Троицата в тях, и нека те Ти служат до края на живота си с добра съвест и добро поведение. Удостой ги с убежище на покой, докато те са все още в тяло. А тези, които преминават през ожесточени битки с демони, явно или тайно, изпратѝ им помощ, Господи, и осени ги с облака на Твоята благодат; възложи мисления шлем на спасението върху главите им; стъпчи силата на врага пред тях; мощта на Твоята десница да ги подкрепя по всяко време, така че да не спират да Те гледат постоянно с мислите си. Облечи ги в бронята на смирението, така че във всеки миг сладък аромат да се разнася от тях, услаждащ Твоята воля.
Да бъдат поменати пред Тебе, Господи, също и тези, които страдат от тежки болки и горчиви телесни заболявания, изпрати им ангела на милосърдието и умиротвори душите им, измъчвани от силните страдания на телата им. Пожалѝ, Господи, също и тези, които са в ръцете на жестоки, зли и безбожни хора; изпратѝ им скоро ангел на милостта и ги спаси от ръцете на безбожниците. Господ мой и Боже мой, изпратѝ утеха на всички, които без вина търпят всякакви бедствия.
Осени, Господи, Твоята свята Църква, изкупена с Твоята Кръв, нека живее в нея истинският Ти мир, който си дал на светите си апостоли, свържи чедата ѝ със свети връзки на неразривна любов; бунтарят да няма власт над нея, и отстранѝ от нея гонения, метежи и войни, както от вътре, така и отвън. И нека царе и свещеници да бъдат обвързани от голям мир и любов, така че техният ум да бъде изпълнен по всяко време с видение за Теб; а светата вяра да бъде стена за стадото Ти. А мен, грешникът, по молитви им, също удостой да се запазя във всеки момент под мощната защита на Твоята свята ръка, която е Твоят Промисъл, който обгръща всичко. Амин.
Умолявам Те и те моля, Господи, удостой всички заблудени да познаят Твоята слава, чрез истинното познание за Теб.
За тези, които са отминали от този свят, лишени от добродетелен живот и нямащи вяра, бъди им защитник, заради тялото, което Си взел от тях, така че от единното съединено тяло на света да възнасяме слава на Отца, Сина и Светия Дух в Царството Небесно и онова наслаждение, което няма край во веки веков. Амин.
Януари 2020
Превел: свещ. Траян Горанов
От https://azbyka.ru/otechnik/Isaak_Sirin/molitvy/#sel=
[1] това е усещане (вътрешно осъзнаване) за присъствието на Всевишния
Блог Молитвослов 